Какво знаем за келтите?
Откъде идват келтите?
Келтите са индоевропейски племена, които от 12-10 в. пр. н.е. обитават Европа.
Има много теории за произхода на келтите. Една от тях е, че келтската култура се е появила в Източна Австрия – Халшат (Hallstatt) и се е разпространила сред съседните племена благодарение на търговията и техниките за производство на металните уреди и оръжия.
С течение на времето почти целия Европейски континент приел културата, организацията и вярванията на келтите, с местните особености. И тъй като търговските контакти са били добри, скоро се е появила една обща култура. Около 5-3 век пр.н.е., те са били най-голямата общност от няколкостотин племена, обитавали територии от днешна Ирландия на изток до днешна Турция. Практически всеки европеец, както и вие, може да има капчица келтска кръв.
източник: https://www.reddit.com/r/MapPorn/comments/euqboo/maximum_extent_of_celts_before_the_expansion_of/
Между другото, проф. Божидар Димитров винаги е изтъквал, че местните хора, свързани със Странджа имат „поне 10% келтска кръв“.
Келтската култура през вековете се смесвала с други народи, затова днес откриваме традиционни за нас предмети, например хромел и гайда във Великобритания, правим мед от магарешки бодил в България и Шотландия, боядисваме яйцата с мъх и билки у нас и в Ирландия.
Днес има региони в Европа, определени като келтски или така наречените „Шестте Келтски нации“: Ирландия /Eire/, Шотландия/Scotland, UK/ или на келтски Alba, Уелс/Wales,UK/ или на келтски Cymru, Остров Ман/Isle of Man или на келтски Ellan Vannin, Корнуол/Cornwall или на келтски Kernow и Бретан, Франция/Bretagne, France или на келтски Armorica.
Исторически келтите никога не са били една държава и по време на Римската империя постепенно са били покорени и почти унищожени. Днешните им потомци живеят както в Европа, най-вече в Ирландия, Великобритания и Франция, така и в САЩ, Канада, Аржентина и Австралия.
Келтските традиции се наблюдават в Испания, Галиция или на келтски „Галеция“ (Gallaecia), както и в Португалия /така наречените Célticos/, с общо наименование на живелите там народи като келтибери/celtiberians. В Патагония, Аржентина, в долината Chubut има говореща на уелски общност, наричана The Colony, със своя флаг и собствена култура, да не говорим за френско-говорещите жители на регион Aosta valley в Италия, които претендират, че имат келтски корени ! На територията на днешна България келтите са били поне три пъти, но най- дълго те са живели тук от 279 до 212 г. пр.н.е., създавайки своето царство със столица Тиле по времето на Одриското и Гетското царство в Тракия.
Полибий/Polybius е споменавал за келтското царство Тилис /Celtic kingdom of Tylis/, съществувало през III в.пр.н.е. То е било създадено от галите, оцелели след похода на военния водач Бренос /Brennos/ към Делфи /Delphi/ и Балканския полуостров след разпадането на Македонското царство, предизвикано от смъртта на Александър Велики. Открити са много келтски монети с името Кавар/Cavaros, последния келтски крал, а това име е със сигурност галско и означава „герой“ или „велик“. В Римската империя всеки воин, прослужил 25 години, получавал парцел земя за ползване „в рамките на империята“, докато е жив. В България има теория, че някои „пенсионирани“ римски воини от галски произход получавали парцели в Тракия, в земите на днешна България и се женели за тракийки.
Как са изглеждали келтите?
Няма типичен келт. Келтите не са били един народ, а културна общност, обединена от езика и вярванията. Тази култура се е разпространила из цяла Европа по време на Желязната епоха. Тя е събрала много народи от различни места, взела символи и особености от толкова много региони, че все още не знаем точния й обхват.
Класическите автори описват келтите като високи мъже, с белоснежна кожа, сини очи и светли коси. Ирландските източници рисуват златокосите мъже (като Фин мак Куул /Fionn macCumhaill), или чернокосите воини (като Кухулин/Cúchulainn), някои от тях – дългокоси, а други – с къса коса. Едно е сигурно, те не са били мръсни и рошави варвари, които виждаме във филмите. Халщатските воини вероятно са носели дълги, заплетени коси, като символ на силата и свободата, докато латенските благородници са имали къса коса, заимствана от римската мода. Някои са носели дълги мустаци и добре оформени бради, другите са били изцяло обръснати. Подобно на днешния живот вероятно е имало свобода на стиловете.
Как са се обличали келтите?
Мъжете и жените обикновено са носели туники. Те са били по-дълги за жените, подобно на роклите и по-къси за мъжете. Облеклата са били от вълнено или ленено платно, с геометрични фигури – квадратчета, ромбовете, райета и т.н..и според класическите автори дрехите са били с ярки цветове, шарени или раирани.
Те носели и ‘sagum’ – наметало, закопчано на рамо със фибула /закопчалка/ или украсена брошка. Тези закопчалки са най-добрите маркери за датиране на скелетите в гробниците, защото дизайнът им се е променял през вековете и е следвал определени и добре проучени тенденции и модели. Най-известната от тях е „Брошката на Тара“ /Tara Brooch/, открита в Ирландия и датирана от 7 век.
Един от най-популярните модели галско облекло е „Брака“ /braccae/, въпреки че е измислена на базата на дрехата на скитите. Това са широки дълги гащи, вързани на глезена, предшественик на съвременните панталони. В началото браките са били използвани от чисто практически съображения: те давали възможност на конниците да яздят с часове, без да изпитват болка между краката.
Но в последствие са се превърнали в престижна дреха на аристократите, които са ги носели не само по време на езда. По време на Римска империя латинските автори осъждали поведението на младите богаташи „патриции“, които „следвали модата на варварите“, като носели дълги коси и обличали браките.
На краката си галските мъже и жени са обували прочутите „Галики“/gallicae/. Те представлявали обувки от кожа, които впоследствие са били приети и адаптирани като част от екипировката на Римските легиони. В ирландските легенди се споменава за воини, обути със сандали с каишки и златни закопчалки.
Келтските облекла:
Рис.1. Романизиран Гал
Рис. 2,10 и 12. Гали
Рис.4. Друид в съдийско облекло
Рис.9. Друид в традиционно облекло.
Рис.11. Будика, вожд на народа Ицени/Iceni
източник: Уикипедия
Какво са дали келтите на света?
Келтите са боядисвали косите си, открили сапуна, изобретили плуга и косата за косене. Келтите са изобретили военните колесници, наричани „karros“, от които произхожда българската дума „каруца“.
Те са строили големи градове – цитадели /citadel. Част от римските пътища са били правени върху келтските. Римляните копирали много неща от военната екипировка на келтите, като например: ризници, шлемове, къси мечове. Дори прочутата от филмите отбранителна стена от щитовете /отстрани и отгоре/ при нападението на войската е била копирана от галите, които я наричали „testudo“.
Testudo – източник: https://www.dreamstime.com/stock-image-testudo-image9722211
Ризницата е доказано келтско изобретение, а римските воини заимствали този атрибут за борба срещу галите, докато не са го сменили с иберийската нагръдна плоча.
Шлемовете на римските легиони са били измислени под влиянието на келтските каски със странични защитни елементи за скулите и протектор за шията.
Късият меч (латинската дума ‘gladius’) идва от галската ‘cladio’
https://www.metmuseum.org/art/collection/search/470298
Животът и вярванията на келтите
Храната на келтите е била разнообразна. Знаем, че те са ядели много боб, житни култури, свинско, говеждо, овнешко и … кучешко месо. Те пиели много бира, медовина, както и вино и са изграждали собствените си лозя, от които започнала цялата френска винена традиция.
Келтите са смятали, че човекът имал две души: смъртна душа (нашата идентичност), която притежавали и мъжете и жените, тя умирала, когато умирало тялото на човека. А другата е безсмъртна душа, която е била вечна и никога нямало да умре.
За игрите им знаем малко, но повечето от тях са били използвани за тренировки на воините. Интересен факт: по време на всеки празник мъжете са се мерили със специални колани за оптимално тегло на воина. Ако коланът не се закопчавал, тоест воинът е бил дебел, се плащали парични глоби.
Най-образованият човек при келтите е бил Друидът, защото се е учил около 20 години. Думата ‘druid’ („dru-wids“ на галски) означава „знаещ много“. Друидите са били разделени в няколко категории, а учението им по-скоро е било свързано с практиката: те са били проповедници, учители, съдии, историци, лекари, астрономи и упражнявали много други професии. Били са експерти във всички научни области на тогавашния свят, но същевременно се явявали философи, пазителите на традициите, както и военните водачи.
В келтското общество е имало двама водачи: вожда (принц, крал и т.н.) и друида, но именно друидът реално е ръководел общността. Друидът Дивитиак е имал няколко лични срещи с Цезар. Знае се, че друидите обаче били научили учението за безсмъртието на душата от северните тракийски племена – гетите.
източник: https://historicengland.org.uk/listing/the-list/list-entry/1349529
ххх
Това е съвсем накратко за келтите. За повече интересна информация: прочетете в блог „Келтски клуб“ /www.celtic-club.blog/ или заповядайте на нашите прояви.
